Public Republic

Ivo Rafailov

Translated from the Bulgarian by Katerina Stoykova-Klemer

Photo: János Balázs

I hang out,
smoke and drink coffee
before I shower.

On the white curtain
in the window
a giant fly makes me
look at it again.

You know how the nearsighted
use just one eye
when they want to see something.

I draw near the left profile
carefully, very carefully.

And then I see—these are
two coupled flies—
one has penetrated the other,
perfectly still,
unfazed,
no shudder of a wing,
tentacles grasping the tissue.

Three hours later
they haven’t moved.

I smoke and watch—
one body,
one position.

Can you
be satisfied
with just this?

They annoy me,
I blow smoke on them,
knock on the glass.

I will kill them,
I will kill them.

I can’t do that.

Мотая се,
пуша и пия кафе,
преди да съм се измил.

Върху бялото перде
на прозореца
гигантска муха ме кара
да я погледна отново.

Ти знаеш как късогледите,
когато искат да видят нещо
използват само едното си око.

Приближих левия профил,
Внимателно, много внимателно.

И тогава видях – това бяха
две скачени мухи –
едната проникнала в другата,
съвършено неподвижни,
невъзмутими,
ни потръпване на крило,
пипалата вкопчени в тъканта.

Три часа по-късно
те не бяха помръднали.

Пуших и ги гледах,
едно тяло,
една поза.

Ти можеш ли
да се задоволиш
само с това?

Подразниха ме,
духнах им дим,
почуках им на стъклото.

Ще ги убия,
ще ги убия.